Свят отзад, свят отпред
и аз в несвяст във него,
търся в моя си тунел
парчета разпиляно лего.
Прилежно подредил си бях
надежди, вери и любов
за коси развети по магистрали,
но какво остана ми от тях,
какво...
безок тунел с падащи тавани
и вятър, разгарящ мъка в мен
от огъня на горските пожари...
Някъде за някои мъждее ден
навярно,
спомени подритвам аз
като настъпени угарки
и подреждам някак, но не съвсем,
парченцата живот, 
които ми се още мяркат...