Покáни ме във твоята градина,
отрупана с различен вкусен плод.
През мене мигом сладка тръпка мина -
все дарове под слънчевия свод!...
Как радваше окото тази прелест,
излъчваха вълшебен аромат!...
Ухаеше на чистота и свежест,
и виеше ми се от хубост свят!...
Очите ми останаха пленени
от прасковите с фин и нежен мъх,
желания събудиха във мене
да сетя ароматния им дъх...
А румени, възбуждащи и сочни,
подканящо те грееха пред мен...
Посегнах...думичката не е точна...
„докоснах ги” - с очите на Родèн!...
Порадвах се на нежните овали...
и вперих пламнали очи във тях...
О не, не беше сладък сън...Едва ли!...
Във мене бе заченат вече грях...
На сладкото блаженство се отдадох,
поглъщах ги със жадните уста,
разливаше се в тялото наслада
и кипваше във вените кръвта...
А беше като в райската градина -
отрупана с обилен, вкусен плод!...
И пожелах магията да не отмине!...
Благодаря за щедростта, Живот!...
© Роберт Всички права запазени
Щастлива Нова година ти желая!...