Тя няма задръжки,
обноски, комплекси.
В кревата урежда
и срещи и сметки.
Ограбват от нея...
от... крехкото тяло.
Душата й плаче...
за късче одеяло.
В очите й няма
любовни надежди.
Мечтае... почивки...
и скъпи одежди.
Играят си с нея.
Въобще не разбира...
Светът я отхвърля...
Светът я презира!
Зад ъгъла чака...
на токчета бели,
поредния чичка,
в който се цели.
А щом се заситят,
боклука изхвърлят.
Все има и друга ...
Все друга е първа.
Но вие пишете...
любовни поеми.
Тя в тях да се търси...
Дано се намери!
© Виолета Всички права запазени