В тъмен заслон

4.11.2016 г., 14:03 ч.

Поезия » Свободен стих

405 0 2

В тъмен заслон

Душата плаче и стонове тревожни издава.

Сгушена е радостта под тъмен заслон.

Отмива щастливият миг

изстрадан и облян от тъга и сълзи.

Всяка песен е рожба на този миг.

Въздишката е нейният стон.

Кръстосват се усмивка и смръщен поглед

в тиха нощ, в тъжната есен.

С ръка под меката постеля на шубрака

докосваш топлината и я отпращаш в мрака.

Но светъл лъч подгонил е перото

към шума на морето

и среща спомена и полета към утрешният ден.

Скитална броди край брега и всеки път затихва

в заклятието на нощта.

До теб долита рев на душа и море.

Дъждът притихва в две очи

и отмива образа мил в сянката на тъмен заслон.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.