Търсиш ме нощем в чуждо
сияние.
Ще ти подари ли то уморена тъга?
Острите слова - стъпчи ги с крака,
не давай воля на твойта самота!
Търсиш ме нощем, ала Зорница съм,
зората не ще я намериш през нощта,
запали светлините, че страшно е,
тишината не ще ти подаде ръка.
Усети целувката на детето лунно,
повярвай ми, то не пустинен
мираж.
Не мълчи - мъланието ражда лъжа.
Не бягай - аз съм твойто
сияние.
Тръгни по свят неутъпкан, ненадминат
и млад.
В синевата на розов облак
се понеси!
И малкото въгленче - във огън превърни!
Тръгни по пясъка, по звездите
и следите в диря направи!
Повярвай, че Далечността е миг от реалността
и те прави човек в любовта.
© ДИМА Всички права запазени