3.06.2009 г., 12:03 ч.

В търсене 

  Поезия » Любовна
530 0 3

Търсиш ме нощем в чуждо

                       сияние.

Ще ти подари ли то уморена тъга?

Острите слова - стъпчи ги с крака,

не давай воля на твойта самота!

Търсиш ме нощем, ала Зорница съм,

зората не ще я намериш през нощта,

запали светлините, че страшно е,

тишината не ще ти подаде ръка.

Усети целувката на детето лунно,

повярвай ми, то не пустинен

                           мираж.

Не мълчи - мъланието ражда лъжа.

Не бягай - аз съм твойто

                         сияние.

Тръгни по свят неутъпкан, ненадминат

                         и млад.

В синевата на розов облак

                              се понеси!

И малкото въгленче - във огън превърни!

Тръгни по пясъка, по звездите

и следите в диря направи!

Повярвай, че Далечността е миг от реалността

и те прави човек в любовта.

© ДИМА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??