В простора на душата си мечтая,
където там са моите мечти,
копнея ли, или в копнеж желая,
не зная, но в основата си ти.
В мажора на любовни интервали,
радостта ми мелодично ще звучи,
но в минора на очите недоспали,
тъгата ми ще сътвори сълзи.
И в този миг душата ще политне,
и ситен дъжд от рая ще вали,
и бурята в мечтите ще утихне,
и спокойствие ще възцари.
Ръцете си високо ще разперя,
на път ще пратя огнено сърце,
и вричам се, любов, ще те намеря,
в палитрата на нежни цветове.
© Иван Бодуров Всички права запазени