29.07.2019 г., 2:11 ч.  

В търсене на отговорите 

  Поезия
1286 4 13
Валят искри от пурпурния залез
и с жар посипват плажа опустял,
загръщайки го в мълчалив воал,
сегиз-тогиз раздиран от талази
разбиващи се в скална самота вълни.
Дали от самотата най боли?
Прибирам се сред градската гълчава,
приличаща на някакъв гигантски тост.
Дрескодът тук е съвършено прост
и първо светско правило налага
да се обличаш в дребни хули и сплетни.
Духовната ли нищета душѝ? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »

12 място

Предложения
: ??:??