Две шепи ечемичени зърна
прикътах свидно в топлата си пазва,
та срещна ли по пътя си бразда,
една следа към тебе да оставя…
Две ласки полудяла светлина
намериха небе и се взривиха.
Сълзи, родени в миг на самота,
като компас, посоката откриха.
В очакване на утрешния ден
нощта до болка разума разкъса.
А звездното и влюбено небе
с очакване мечтите ни поръси… ...