Ще ме будиш ли сутрин с докосване,

да премрежваш с гальовност очите ми?

Среднощния срещаш ли гостенин,

изникващ в съня ми отникъде,

изровождащ ума ми в копторите, 

в които те крия от себе си;

Странник, носещ кутия Пандорина,

догоре с греховни влечения;

а сънят ми повтаря, потретва се,

все един е и същ, неизменно -

капакът ме дръпва, разтрепвам се,

щом се слея, с което е в нея;

ставам алчна, порочна, зависима,

ненаситна, порùвиста, искаща,

устремена, разпалена, фанатична,

сякаш краста в кръвта ми протича,

да се вдишваме, вкусваме, срутваме,

да се сграбчим, проникнем, разтворим.

Тебе срещнеш ли, значи е сутрин.

Докосни ме.. Чак до обич разголена.