И тази сутрин в залата студена
аз чакам да започне моя ден.
Душата ми е вече уморена!
Надига се бунтара в мен.
От неуредици ми се повръща.
С негативизъм пак съм зареден.
Към волята си се обръщам,
да мога да изкарам своя ден...
От вчера още съм стресиран.
На допинг проби той бе посветен.
За кой ли калпазанин ще премирам
и на страха си ще съм в плен!
Нощеска спах като пребит и къпан!
Не помня как съм легнал и кога...
Кошмарите ме биха, като тъпан -
опитвах живи котки да дера!
За чужда сметка аз не искам да живея!
Цветя за мойте хора да бера!
Да стискам зъби, знамена да вея,
да търся за крилата си пера!
12.02.2004 г. Асеновград
© Христо Славов Всички права запазени