Сякаш съм в затвор...
Опитвам се да избягам...
Всеки ден различен план мисля...
Всяка схема по два пъти премислям...
Блъскам и креща... Но никой не чува...
Сякаш никой не ме вижда...
Затварям очи и си казвам "Просто сънуваш... това е само сън"
Шепнейки моля някой да ме освободи...
Някой шамар да ми удари и да ме събуди...
Блъскам и крешя... Но никой не чувам...
Сякаш никой не ме вижда...
Нима сама изковах тази килия? ...