В здрача

24.02.2009 г., 18:43 ч.

Поезия » Любовна

789 0 3

Денят преваля,

небето сивее,

от облаци скрито.

В здрача размиват се

форми и граници.

Унесен в покоя на

стихващия град,

самотен крачи човекът.

А мисълта полита

далече, далече...

Начало и край

се преплитат в безкрая.

Аз съм тук, ти си там

и самотно е вече морето.

Но студ не усещам,

аз знам,

че ме чака

и утре зората,

възкръснала от ада

на душата гореща.

Кога или как -

не искам да зная,

но тук ще се върне

за мен светлината.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.