(Дъ са чите с риспект! И само от ора, дека го имат (смеха )у них си)
Съопщавъм, съопщавъм! Утговорну значи!
Вече имам две кметици,
ухаа,страшни убавици.
Първата шъ заминава,
дофтур иска дъ ни става.
Другата при мен остава
и ш`ма варди дъ ни шавъм.
Дарка – дофтур по главите,
шъ ни бърка и ф душите.
Зъ ухранъ Сийка с Гицка,
веч Киранка и Величка.
Нема „ох” и нема „ах”,
нема по нощите грях.
Тихо ф нашето сило,
сигур шъ йе за добро.
Ех, дъ доде баба Мара,
дъ налей оназ утвара,
от коя блестат учити
и ми стега у ногите.
Папироса дъ изпуша,
дека шъ ма пораздрусъ,
тръгвам нескъ дъ кръщавам
или дъ поизпростявам.
Айде сички на мегданя,
щура веселба зафана,
кой умее нек`съ смее,
сал идин път съ живее.
© Христо Костов Всички права запазени