11.06.2020 г., 19:51 ч.

Вакханка 

  Поезия
674 2 1
Самотата се развихря нощем
по тихия, безлюден булевард.
И воалът й ненужен е изобщо.
Тя танцува гола под дъжда.
Настръхнала от хладните му ласки
с пируети вятър го дарява
и разпръсва натежалите му капки
по бледия гръб на тротоара.
Веселее. Онемяла тъжна веселба.
Танцува във мрака със дъжда.
Беснее.Нийде никой я не чака.
Сенките дори от нея се боят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Предложения
: ??:??