Ваксина

27.05.2020 г., 13:54 ч.

Поезия

5.0 / 10

898 5 20

Когато дадох и последната си дреха
(и с нежни пръсти ме докосна мрака)
не потърсих хляб и ничия утеха
Като Диоген реших, че ще дочакам
(без фенер, под сянката на къща)
човек да видя във зениците на хищник,
как доброто в капка кръв се връща
и да се роди ваксина срещу "ближни"
Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ваксина

Искате да прочетете повече?

Предложения