В небето не поглеждат нощем
тез дет сърцата им студени
свиват се във пристъп мощен
от страх да бъдат влюбени
там горе - в твоя дух и лик,
прекрасните извивки на снагата ти,
безизразни те бягат в ума си с вик
дорде кошмари зграбчат ги със пръсти.
Неща да бъда аз от тях
не ме е страх да те обичам
сам толкоз дълго аз болях
но вдигнах взор от калната земя ...