Тихо вали.
Приспивно, нали?
Капки небето изцежда
свило лявата вежда.
Тихо пристъпяш
с коси разпилени,
вече не бягаш -
не плачеш по росни поляни.
Ела.
Отдавна те чакам.
Сплели тела,
вечно така да е искам!
Нека вали.
Огънят нежно ни гали.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени