20.01.2007 г., 0:11 ч.

Вали 

  Поезия
941 0 2
Вали, вали,
навън вали,
вали дъждът.
И в мен вали –
до мен, пред мен,
в очите ми,
навсякъде -
дори и във
сърцето ми.
Тук всякога
вали. Вали
в душата ми,
загиваща
от скърби и
вини. Вали
в града и пред
фенерите.
Стъклата на
прозорците
облива дъжд...
А винаги
щом вън вали
припомням си
за срещата
ни... Помниш ли?
И въпреки
че между нас
и в нас вали...
Ти някога
обичаше
и тоя дъжд,
и мен, нали?

© Листопад Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??