12.01.2008 г., 22:07 ч.

Вали и не... 

  Поезия
576 0 3
Вали и не снежинки се спускат от небето,
а пластовете мъчни на тихата земя
изчистват с ярко бяло пътеките, където
бе сложила лика си човешката ръка.

Вали и не снежинки дърветата покриват,
а всеки клон заплаква със ледена смола.
За себе си моли се, горите не изстиват.
За теб се притеснявам, те имат си сърца.

Вали и не снежинки в ръцете ми топят се,
а думите свещени на мъдрата съдба.
Попиват в мен и в клетва нечувана редят се:
"От днес не съм човек. Във всичко се кълна..."

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??