Вали и не снежинки се спускат от небето, а пластовете мъчни на тихата земя изчистват с ярко бяло пътеките, където бе сложила лика си човешката ръка.
Вали и не снежинки дърветата покриват, а всеки клон заплаква със ледена смола. За себе си моли се, горите не изстиват. За теб се притеснявам, те имат си сърца.
Вали и не снежинки в ръцете ми топят се, а думите свещени на мъдрата съдба. Попиват в мен и в клетва нечувана редят се: "От днес не съм човек. Във всичко се кълна..."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.