Тази нощ те каня, мили,
на тежък пир да се гостиш;
да вкусиш ти от мойте сили
и после тихо да заспиш.
Сред сенките и балдахина
ще пиеш ти от мойто тяло,
докато ние с теб двамина
превърнем се в единно цяло..
Покорно ще ти се отдам,
ще стане болката екстаз.
Никога не ще си сам,
докато съм до тебе аз.
Душата своя ще положа
в подноса черен на нощта
и с всяка част от свойта кожа
ще ти показвам любовта.
Събуди ли се в теб тогава
хищният и жаден звяр,
ще потъна във забрава,
изгаряща във нежна жар.
Кръвта си с твоята ще слея,
ще се оставя в твоите ръце
и нека после да изтлеем
аз и ти като едно сърце.
© Петя Петкова Всички права запазени