13.01.2017 г., 1:13 ч.

Ванилия 

  Поезия » Любовна
1074 4 7

Недей с кадифе да се галиш във дните ми,

копнеят за изгреви с капки безвремие.

Събличай и тайните, скрити в очите ми,

обичай, смали ме от гордост в смирение.

 

Не ми подарявай възлюбено вричане,

ванилово-нежни и бели желания.  

Не искам от пролетни рози обичане –

стенания тихи в сладкишни ухания.

 

Вземи си обратно милувката медена,

сметана от облак е, сладостно-хрисима.

Хвани ме в омая, с окови изплетена,         

оттук до безкрая да бъда зависима.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??