Nella_gold (Нели )
841 4525
27.02.2008 г., 7:52 ч.

Вариант 

  Поезия
477 0 15
Опитах се да ти напиша нещо,
но вместо туй изрекох го едва.
Очите ми  болят от недовиждане,
вгледани във твоята следа.

Притворих ги, измъчих ги в сумрака,
така и не заспаха, пусти.
А цяла нощ - в очакване,
потрепваха нетърпеливо пръсти.

Захвърлих в ъгъла на празната стая
всяка горест и суета.
Не съм сама. До мен си ти -
дори когато пространствата делят ни.

Но те сега... са минало.
Не се вини за мигове пропуснати,
понякога и времето ревниво пази
протяжни случвания, но...

Прехвърлях като листи бели -
прехвърлях волята,
а думите, от време овехтели,
изпитваха душата - моята.

Подай ръката си, не се страхувай.
Върху дланта ти ще изпиша с устни:
За мене си,
за мене съществуваш.

       Написано със съдействието на Lingerie

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??