LeChevalier (Тошко)
184 1919
14.11.2009 г., 22:24 ч.

Варненски сунет 

  Поезия » Любовна
652 0 12

Дустатъчнъ и саму мисълтъ
   зъ нейъ вечер, и були мъ,
чи той, за съжеление, във зимъ
   убърнъ с думи прулетъ.

Мъжъ, дет най-убичъх на свитъ,
   утказъ гневну да мъ имъ:
в учити му кръсиви "устави мъ!"
   ни бях мугла да пручитъ...

Нъпразну ли нъ плиткъ сплетъх
   кусити си зъ тебе, скъпи?
Нъпразну ли и къщътъ ушетъх?

   С учи ут мъкъ путъмняли
съма стуйъ в дъждъ. Дъно укъпи
   той мойти пламенни идяли...


 

Превод на lingua franca (на места се губят и ритъм, и рима):


Достатъчна е само мисълта
   за онази вечер, и боли ме,
защото той, за съжаление, във зима
   обърна с думи пролетта.

Мъжът, когото най-обичах на света,
   отказа гневно да ме има:
в очите му красиви "остави ме!"
   не бях могла да прочета...

Напразно ли на плитка сплетох
   косите си за тебе, скъпи?
Напразно ли и къщата ошетах?

   С очи, от мъка потъмнели,
сама стоя в дъжда. Дано окъпе
   той моите пламенни идеали...

© Тошко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??