Доброто у нас често куца.
Не можем с него да се спрем!
И с нашта счупена каруца,
напъваме дорде умрем...

От люлката вървим до гроба,
да търсим своята Съдба,
но съхне нашата утроба,
да пръкне нещо във света.

И тъй от малки до големи,
тъгуваме за Радостта,
и сменяйки различни теми,
промушваме се през света...

Най-често търсим интереса.
И с лакти в пътя си вървим...
Въртим опашка като песа,
понякога и по-добре дори!

По- лесно нещо ще откраднем,
наместо с труд да създадем!
Дори в затвора да попаднем,
пред навика не ще се спрем!

Не винаги сме хора с съвест.
Без Господа и без морал.
От Пъкъла си носим "здраве"!
На Злато ли ще  сме васал!
  09.04.2014г.София