Ще отворя самотата и ще питам вечността
аз дали съм ви позната, или приказки редя?
Нося бански от дилеми и проблеми. Забравѝ…
Боси – хората приемат от ефира ми лъжи…
На чедата си честѝти съм оставила земя.
За делата „лековити“ трябва ли да си платя?
Аз откривах магистрали пред закрития обзор,
и раздавах куп медали с ловък поглед на кондор.
На душите се „отдадох“. Не загубих честността,
и приятелства създадох, за които да скърбя.
Изборите ми не спират… Ще ги водя доживот!
Бедните чеда събирам и съставям цял народ.
От Родината се плаша и прегръщам съвестта.
За мнозина съм апа̀ша в кротък ден или в съня.
За народа съм антика, съхранявана без бой.
Поздрав: Ваша Политика, управлявана в покой.
© Димитър Драганов Всички права запазени