Баткото (Николай Христов)
61 1176
18.02.2012 г., 10:40 ч.

Вчера 

  Поезия » Любовна
870 0 12

                                ВЧЕРА


                            Срещнахме се -

                            като две светкавици

                            на един Парад

на Светлината,

а звукът заля

като токáта

зейналите фуги

на душите ни.

Бах слушаше.

Не в ре минор.

Звучеше му мажорно.

Изгревно.

Светлинно.

Юнионно.

 

                            - - -

Две слънца взривиха зодиака

и озариха Храма на мечтите –

далече от града, от новините.

А Охрид вече стенел в полумрака.

Онази болка влязла много тихо,

като змия на топличко се скрила.

Прозряла мъдро: Няма да ги будя.

Тъй сладко спят! И са от друга ера.

Но датата замръзнала на ВЧЕРА.

Мълнии потъвали чак в ада!

А вместо нас

дъждът тъй дълго плакал...

 

© Николай Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??