19.12.2019 г., 0:04 ч.

Вчера, мигът и утре 

  Поезия
315 0 0
Спъвам се в думи,
изговорени от подмолни уста.
Летящи куршуми
пронизват вече ранена душа.
Лесно е... и паразитно.
Полазило много сърца.
Ято гарвани литват.
Грачат, сякаш приветстват смъртта.
Навън е светло, предколедно.
Отвътре - всеки сам си знае.
Заплетено кълбо...
Съдбите в него цвят чертаят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Предложения
: ??:??