Настана утро.
Вдишах. И издишах.
По задуха разбрах, че теб те няма.
Дъждът размазва
смисъла ми тихо
В сценария на твърде скучна драма.
Пианото мълчи.
От цяла вечност.
По пода всички книги разпилени
попиват от отминалата вечер
онази самота дълбоко в мене.
Промъкнал се е ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.