Ровя се из спомени и бъркам в стари рани...
Не мога нощем да заспя.
А имам нужда някой да ме хване
и да ме отърси от света.
Така да завали, че да се давя
в собствената си мечта.
А после и небето нека пламне,
готова съм да полетя!
Копнея да ме гали вятърът
и да се страхува бурята от мен...
Да мога да желая искрено
светът да бъде в моя сладък плен.
Аз искам да намеря себе си
в полетата от розови цветя,
и грееща да се разлея
по твоята гореща суета.
© Ивона Иванова Всички права запазени