http://www.youtube.com/watch?v=cUvbN4JAtQQ
Може и да съм те вдишала,
някъде измежду молекулите
на отживяло необичане.
Без да искам. Погрешно съм чула,
няма как да си ми казвал,
че прекалено силно ми вярваш.
Как се издиша тази благодарност?
А със нея какво се прокрадва?
Честност? Дори не съм наясно
значението тук какво е.
Но тя намира свойто място.
Без мене, кой във мен говори?
Някак си съм те вдишала,
измежду всичките проклятия,
измислени за необичане.
Ще бъдеш ли въздуха на душата ми?
15.05.2010г.
гр. Сан Фернандо
I love you more than anything...
© Събина Брайчева Всички права запазени