Извива се перото, скърца,
на масата гори свещта,
в камината изгарят тихо
недоизписаните ти листа.
Редят се думите, не спират,
ръката движиш сам, с перо,
а Някой ти диктува само
с огнено перо слова.
Пиши, Поете, и не спирай
изливай своята Душа,
закърнее ли перото
в миг умира мисълта.
Пиши, твори и дишай – в ритъм
задъхвай се от бързина,
дали ще те четат не знаеш, но
не изгаряй в пламъците на скръбта!
© Румяна Друмева Всички права запазени