Преглътнах гордостта си вече,

не съм онова малко човече,

което трепери пред твоя изящен лик

и сънува твоите красиви очи,

и гласът ти в главата му звучи.

Да копнея за теб? Не си толкоз велик.

Преглътнах причинената от тебе болка.

Вече мисля като зрял човек. Не мога

да се сърдя за това, което е било преди.

И всеки път с презрение да те поглеждам,

сякаш в огледало сутрин се оглеждам,

и да те моля упорито - с мен бъди.

Преглътнах моята любов към тебе

и всичкото изгубено минало време,

когато се надявах, че може би утре

ще ме погледнеш с красивите сини очи

и ще кажеш "Обичам те. Обичаш ли ме ти?"

Но без теб в сърцето си съм по-добре.