Тази сутрин се събудих
и не усетих празнота.
Усмихнах се на слънцето доволна
погреднах живота през
призмата на радостта...
Тази сутрин нямаше следи
от сълзи по моите очи,
нямаше кръв от сърцето
в мислите ми.
До вчера живях за едно,
но “вече мъртъв” е спомена..
До вчера копнях за едно, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация