Пристъпих плахо в църквата,

не се помолих, просто седнах,

бях се молил много, преди това,

исках само да ми отговориш,

на един въпрос - за любовта.

Загледан в отсрещната стена,

в делата свои може би вглъбен,

мълчаливо на стената си стоеше

и навярно бях поредният слуга,

с въпроса, който те безпокоеше.

Тихо се отправих към олтара,

край теб стояха всички светила,

въпроса и на тях зададох,

ала над мен смили се тя, една,

Девата посочи пътя в моята душа.

Пламъчето на свещта  догаряше,

пръстите ми восъкът изгаряше,

въпросът ми без отговор стоеше,

но вече в мислите си подреден,

пътя знаех, и че те има в мене вече.