Значи знаеш какво е да усещаш
в сърцето самота.
Знаеш какво е да обичаш,
но любовта…
да не е споделена тя.
Знаеш - и какво от това…
в сърцето ми остава празнота.
Не ме боли повече,
но и болката не отминава -
нито дори малко,
нито пък усещам лекота.
Сърцето ти е вече заето, това го разбрах,
затова и трябва да се откажа от моята мечта -
мечта за момчето, което обича безумно
и прави всичко за любовта,
момчето, в което се влюбих лудо
и сама попаднах в една лъжа.
© Александра Василева Всички права запазени