Няма и муза, няма и рима. Една частица вече се отчупи, в сърцето ми нож се забучи. Поряза и здравото, което има. Как ще забравя всичко това? Спомените, мирисът на нея. Много ме боли сега. Какво мога да направя, за да се избавя? Тъга, сълзи... Светлина? Къде ли е тя, когато ми трябва? Как да забравя нейната нежна душа? Нейните устни, нейната коса, нейните целувки, нейната кожа? Как да забравя чувството да я докосна? Как да забравя всичко, с което ми помогна? Къде съм аз сега? Не знам дори как се чувства тя... "Къде сам аз, къде сте вие" - казваше един стар приятел. Може би само той остана, а не като другите предател. Не мога да опиша моите чувства, моите сетива. Какво става с тях, когато до мен е тя? Единствена? Вече е късно да разбера...
Напротив, тепърва предстои момента, в които ще разбереш, че не е единствена! Вярвай! Даже вече си го разбрал, щом не е до теб! Оптимизъм, ти трябва! Оптимизъм!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.