19.03.2007 г., 14:47 ч.

ВЕЧЕН КРЪГОВРАТ  

  Поезия
715 0 3

ВЕЧЕН КРЪГОВРАТ   

 

Всяко нещо черно е и бяло,

лошо и добро, и ад, и рай,

и започва с някакво начало,

за да дойде неговият край.

 

Всеки губи нещо и намира,

всяко нещо е било преди,

но внезапно някога умира,

за да може пак да се роди.

 

Тъй и розата, лалето, крина

вехнат от сланата, ронят цвят,

та отново другата година

по-красиви те да разцъфтят.

 

Всичко се базира на контрасти;

топло и студено, ден и нощ,

и бушуват най-различни страсти;

радост, мъка, слабост или мощ.

 

Времето, тъй близко и далечно,

отминава в шум и тишина,

и е мимолетно, и е вечно,

и след мрака идва светлина.

 

Отминават, идват пак обратно

нежност, грубост, и добро, и зло,

и е ясно, и е непонятно

всичко, дето Е и е било.

 

Тъй върви тоз вечен кръговрат

и се обновява този свят...

 

© Емил Манов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??