Докосваш ме със устните горещи,
прости ми, че не мога да крещя,
целувките ти, с дъх на бели свещи,
изпиват ме, не мога те нараня.
Очите ти са нежни и дълбоки,
наричаш ме с неми имена,
ръцете ти, със мен така жестоки,
ме карат да те моля, да се унижа.
И с право се страхувах да остана,
последно, но за предпоследен път,
последната целувка вечна стана
и за миг изчезна и страхът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация