14.02.2008 г., 16:21 ч.

Вечен сън 

  Поезия
735 0 2
Аз те чакам толкова дълго, изморих се.
Затворих очи и изчезнах.
Сякаш времето беше спряло.
Стоях там в нищото и гледах в тъмнината,
с надеждата, че ще се появиш, но теб те нямаше.

Защо не дойде да ме спасиш,
а ме остави да измръзна тук?
Копнеех да видя отново пронизващите ти очи,
да усетя топлата ти целувка,
да живея.

Толкова много неща се променят около мен,
 а аз останах същата -
тъжна, тъмна, опустошена.
Толкова ли много искам от света?
Единствено да те върне при мен.

Оставащото време, изминалите дни.
Всичко това е зад мен.
Затворих очи и изчезнах, завинаги, свободна.
Победих.

© В.К Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??