17.02.2009 г., 9:04 ч.

Вечер, 18,30 

  Поезия
532 0 0
Вечер 18,30.
Прибирам се вкъщи.
Уморен, потен.
Баня! Душ!
Лягам и - туш.
Телефонът звъни...
-Ало, кой си ти?..
-Сега ли намери?
-Не! Остави, скапан съм.
-Забрави! Да! Да! Кажи!
-Надя ли? Няма я вкъщи.
-Кажи де! Кажи! Няма я! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Митов Всички права запазени

Предложения
: ??:??