Вечер, когато...

15.05.2011 г., 13:16 ч.

Поезия

435 0 0

ВЕЧЕР, КОГАТО...

Вечер, когато си лягам,

мойта си молитва шептя:

"Слънчице, аз те обичам!" -

тез галени думи редя.

Да бъда с тебе аз искам -

ти реши и мойта съдба.

Веч здраво спомена стискам

и тез галени думи шептя.

Единствени те ми остават

за обичта ми свидна лек...

Със светлина ме даряват

за най-скъпия ми човек.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.