Разлюляха прозрачни чадъри медузите
под изящния мост на Бургас.
Тънък вечерен бриз си надуваше бузите,
а вълните танцуваха валс.
Полудяха сребристите рибки, пияни
от вечерната златна вода.
Черно-бели клавиши от странно пиано
изчертаваха нежна следа,
мокри миди по пясъка влажен и топъл.
Водорасли поклащаха в такт
ветрилата си тъмни. С предвечерен вопъл
гларус скъса лилавия мрак. ...