Днес реших да разтворя всички прозорци,
да се проветря от прашасалото в мен минало.
Но уличният въздух само сгъсти самотата
и по мислите ми полепнаха чуждите сажди.
Вчера прерових до един всички гардероби,
по закачалките висяха обездвижени спомени -
марковите ми емоции от втората употреба
и чисто новата ми подарена нафталиненост.
Утре ще чувствам отново в минало време
и ще съм обезцветена във вечерно - бяло,
ще страдам от словесна недостатъчност
с разтворени аспиренени мисли в чувствата.