Вечерта...

25.11.2008 г., 8:17 ч.

Поезия » Любовна

497 0 1

Във пурпурния залез вечерта

приготвя се за своята стихия...

Когато превъзмогне любовта,

ще може да достигне свойта сила...

А ягодовото безвремие е с нея,

докосва я по устните и бяга...

Изчезва през полето и се смее,

то ходи по ръба и се протяга...

Когато и морето се усмихне,

тогава ще се съберат...

... с виолетовия залез ще притихнат

и мътните лъжи ще съблекат...

А нейните очи със слънчев огън

докосват го с привкус на мълчание...

и розовият ден е тъй безкраен,

когато е обзет от тази мания...

... наречена любов...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2008-12-14T17:55:04+02:00

финалът ме разочарова ...да му се невиди ... а стихът ти беше перфектен до там ... и нямаш нито един коментар ... радвам се че се зачетох при теб ... и за пореден път си доказателство че годините не са от значение