Вечерта остава с нас само няколко часа,
идва след залеза, в уют ни облича.
Подрежда звездите, ето - украса,
на светло се вижда, кой ни обича.
Хората, заедно вкъщи събира,
докосва дори този, който е сам.
Когато вечер човек се прибира,
търси в огнището, огъня там.
Топли ръцете преди да заспи,
човека любим, с обич прегръща.
А вечерта, до зори над съня му ще бди,
и така, след всеки залез при нас ще се връща. ...