На масата стоя със любовта,

със самотата тази нощ, обаче ще вечерям,

ще ни налея мъничко тъга,

за да отпием, да не се владеем.

И за основно ще предложа верността,

ако не стига ще добавя чаша с чувства,

и ако от нея догорчи в нощта,

ще вложа страст - нали не ни е чужда?!

Опиянени думи ще редим,

тъй ценни, но кому са нужни,

щом ще осъмнем двама в самота,

със празни думи и със празни чувства.

Ако не стига ще добавя гордостта,

ще е достатъчна, за да сме чужди,

а за десерт ще сложа онова,

което чакаме, но е не нужно.

Щом трябва да ме чуеш, ще мълча,

за теб съм всичко, само не и чужда,

и ако има смисъл днес ще те виня,

от утре ще е само нужда.

На масата стоя със любовта,

очите й ме гледат сякаш празни,

и самотата слива се с нощта,

кого изгубихме с лъжи напразни.