бялатишина
136 124
19.11.2017 г., 17:44 ч.

Вечни 

  Поезия » Любовна
562 3 6

Аз искам да забравя как боли
от скритите надежди и миражи.
Под кожата ми времето гори,
душата ми е вулкан очакване.

 

Тя срещата ни беше кратък сън. 
А цяла вечност всяко разминаване!
От думите, които пак не съм 
ти казала, така се задушавам...

 

Да можех да докосна и за миг 
частичка Теб, то мъката ще свърши... 
Да можех да забравя!... Но уви 
страхливо чакам утре да се върнеш. 

 

Незнайно как, остана нещо с мен, 
един копнеж, заровен в твоя поглед.... 
И аз посрещам всеки следващ ден
със мисълта, че трябва да ме помниш. 

 

И времето, опитомено, спи
в краката ни, като домашна хрътка...
Пазител на крилете ми си ти! 
И свобода е нашата прегръдка. 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??