prelestnata (Тони Димитрова)
85 117
2.08.2004 г., 21:16 ч.

Вечният дъжд 

  Поезия
1015 0 3
Валеше.Аз бързах..
Дори не чувствах как газя в локвите.
Валеше,а аз просто бързах.
Не усещах как отминават хората.

Валеше.Аз бързах...
Не забелязвах дори капките,
не усещах звука от стрелките на часовника,
не усещах студа...

Спря. Най-сетне стигнах там,
за където толкова бързах.
Нямаше те.Мълчанието дойде.
Сега разбрах,че те обичам.

Заваля отново.Аз бързах...
Сега чувствах как газя в локвите,
където окаляно лежеше сърцето ми.
Валеше.Аз просто бързах.

Усещах как отминават хората,
спрели поглед в сълзите ми.
Сякаш бяха по-различни от капките.
Да,бяха толкова много!

Валеше!Времето спря!
Часовникът се разби!
Стрелките се забиваха в
безмълвната ми душа.

Усетих студа. Всичко свърши.
Тази нощ разбрах,че не ме обичаш.

© Тони Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Най-накрая! Прочетох това преди години във в.Труд...Много ми хареса, дори си го преписах...Но взех, че изгубих листа, а след това дълго време не можах да открия цтихотворението! Страхотно е!!!!
  • е, чак пък брутално не бих го нарекла...но е реално...не е изкуствено и това го прави красиво и истинско
  • Браво, много готино и брутално в същото време
    хареса ми........
Предложения
: ??:??