yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
23.08.2015 г., 11:37 ч.

Вечно жива 

  Поезия » Гражданска
447 0 3

                                                             Вечно жива

 

 

Една поляна с рози

е моята старост.

Младостта в карета вози

цялата събрана радост.

 

Вървя усмихната напред,

животът ми сега започва.

Побелялата коса навред

неудържимо пътя ми посочва.

 

И нека листопада срещна

с муза вечно жива.

Кой казва, че  съм смешна?

Аз съм толкова щастлива.

 

Тръпна от нежна песен,

спряла във всички нас.

Никога не ще настъпи есен,

сега е красивият ми час.

 

Вековни са моите юбилеи,

пришити към единствен миг.

Отрупан е с празнични трофеи

благородният човешки лик.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??