За Есента е твърде рано още -
цъфтят до лудост китки и любови.
Светулки светят в тишината нощем.
Мечти угасват и се раждат нови.
Ухае пак на летен дъжд, макар че
небето е сърдито на земята.
Лети ей-там последното глухарче,
повярвало, че близо е Луната.
Кръстосваме брега един до друг,
като във филм с добре познат сценарий.
Целувките си не пестим. Напук
на всеки поглед, в който завист пáри. ...